Евкалиптът е от семейство миртови. Той би могъл да се нарече „гигант“ в растителния свят. Най-високият евкалипт, 150 м, е отсечен през 1870 г. Има мощна коренова система и дъвесина.
Младите листа са синьозелени на цвят, а с течение на времето те стават лъскави, тъмнозелени и сърповидни. Растението произхожда от Австралия, където е главното медоносно растение. Интересно е, че медът от него не се захаросва.
Старите листа на евкалипта, които съдържат етерично масло с главна съставка цинеол, се използват за лечебни цели. Препаратите от евкалипт имат болкоуспокояващо антисептично, противоглистно, антипаразитно и отхрачващо свойство.
В съвременната фототерапия листата се прилагат под формата на запарки и отвари. Те служат срещу остри стомашно-чревни заболявания, при кашлица като отхрачващо и дезинфектиращо средство.
Те действат още антисептично при заболявания на дихателните пътища, ларингити, трахеити, катарални бронхити, белодробни абсцеси. Старите листа от евкалипт могат да се прилагат и външно като в тези случаи те служат за манипулиране на пресни следоперативни, инфектирани или гнойни рани.
Добитото от листата етерично масло се прилага против остеомиелит; циреи; в гинекологичната практика – при ерозии и язви на маточната шийка; за разтривки на миозити и радикулити и други.
Етеричното масло има и широко приложение в ароматерапията. Използва се като съставка в смеси и за масажиране, бани, инхалации при грип, простуда, кашлица, бронхит, ревматизъм, мускулна и умствена преумора.
То пази своето място и в хомеопатията. Използва се срещу бронхити, грипоподобни зарази и възпаления на пикочните пътища.
Из книгата „Лечебната сила на храсти и дървета“ на Кети Иванова, ИК „Колибри“
